Home НОВИНИ Владимир Томов: “500 000 българи с редки заболявания са оставени на произвола...

Владимир Томов: “500 000 българи с редки заболявания са оставени на произвола на съдбата”

324
0

Владимир Томов е председател на Алианса на хората с редки болести в България, на Конфедерация “Защита на здравето” и на Националната асоциация на болните от Гоше. Дъщеря му страда от това заболяване. Още преди 20 г. се разбира, че болестта на Гоше, макар и много рядка, се лекува и терапията току-що е навлязла в страните от Евросъюза. Оказва се, че трябва да се извърви дълъг път, за да се осигурят лекарства. През 2000 г. лечението на болните от Гоше се въвежда у нас, но само за децата. През следващите 5 г. усилията продължават за поемане на цялостната терапия от държавата.
Преди 12 г. у нас пациентите с болестта на Гоше основават собствена асоциация, а през 2007 г. в България е учреден Алианс на хората с редки болести, на който Владимир Томов става председател. По-късно Алиансът се включва в Конфедерацията за защита на здравето, на който Томов е шеф от края на 2009 г.
Миналата седмица председателят на конфедерацията гостува във Велико Търново, където участва в семинар за обучение на хора с редки болести от седем държави.

– Г-н Томов, България е първата държава в Евросъюза, в която стартира национална програма за лечение на редките болести. Здравното министерство отпусна над 20 млн. лв. за лечение. Подобри ли се животът на тези пациенти?
– Наистина ние сме първата държава с 5-годишна национална програма за лечение на редките болести, но сме на последно място по предоставяне на самата терапия. Програмата бе приета през 2008 г., но една година нищо не се правеше по нея. Тя има две направления, едното е профилактика с масов скрининг на рисковите групи. Необходимо е да се проследяват големи семейни групи, тъй като редките болести са предимно генетични. От друга страна този процес е доброволен и не се извършва по задължение. Затова такива хора трябва да се възползват от възможностите, които дава тази програма за безплатни тестове.

Второто направление е за лечение и рехабилитация на редките болести, както и за социална адаптация. Естествено е, че най-важно е адекватното лечение, където има такова и то е доказало своите качества.
У нас редките болести се делят на две групи. Едната е, за които има лекарства, регистрирани в България. Втората е, за които има медикаменти, но те не са регистрирани у нас. За първата група може да се каже, че лечението вече е достъпно. Имаме лекарства за агромегалия, пулмонална хипертония, бъбречни болести и др. Но за втората група е много трудно. Има медикаменти в другите страни, но у нас не се регистрират.

Според мен тази програма има слаби места. Те са в профилактиката, рехабилитацията и осигуряване на социална адаптация на хората с редки болести, които трудно могат да се реализират професионално. По наша инициатива лечението на много от заболяванията беше прехвърлено от здравното министерство към НЗОК с цел улесняването му. Но от 64 “лекарства сираци”, както се наричат нашите медикаменти, тъй като са много редки, във Франция например се осигуряват 58. А у нас са едва 8. Преди време бяха само 2. За да сме на европейско ниво, трябва да се предлагат поне 20 лекарства. Ние се борим лекарите да определят нашите медикаменти според заболяванията, а не НЗОК и МЗ да решават за това кои да бъдат осигурявани и кои – не.

Има и друг проблем – при инвалидизацията на хората с редки болести в ТЕЛК. Създават се конфликти, тъй като тези заболявания липсват в списъците, за които се определя инвалидната пенсия. Да не говорим за това, че става въпрос за хронично болни хора, които няма как да бъдат излекувани до края на живота си и би трябвало да получат такива пенсии.

– Все пак има ли редки болести, за които у нас не са осигурени медикаменти?
– За много от редките заболявания в България липсва лечение. Има няколко болести, за които са разработени нови технологии, но те не са осигурени у нас. Сред тях са болестта на Уилсън, пулмоналната хипертония, муковисцидозата, наследственият ангиоедем и др. Много от редките болести изискват комплексен начин на терапия, а това води до по-специални грижи към тези болни. Например булозната епидермолиза по никакъв начин не е обгрижена от здравната ни система. А европейски опит има. Освен това при някои от редките болести се налага хирургично лечение, което не е поето от държавата и трябва да се плаща от пациентите. Затова те се чувстват изоставени и дискриминирани.

– Как се лекуват такива пациенти, след като няма лекарства у нас?
– Набавят си ги от чужбина, но колко хора могат да си позволят това с малките инвалидни пенсии? Ние се надяваме да бъде облекчен режимът за регистрация на лекарствата сираци. Или пък да има по-качествени медикаменти. Например за заболяването фенилкетонурия има проблем при лечението. Регистрираните у нас медикаменти не са качествени и хората са принудени да си купуват по-качествени в чужбина. Или да доплащат за други, което не е правилно, тъй като лечението трябва да бъде осигурено от държавата. При фенилкетонурията диетата е много важна и тя не бива да бъде нарушавана.

Има хора, които страдат от рядката болест мукополизахаридоза. Те се нуждаят от специален медикамент, за да живеят. А той не е осигурен от здравното министерство. С него се лекуват 457 души в Европа. В България не се лекува нито един пациент с това заболяване. А щом се лекуват такъв брой пациенти в Европа, ние смятаме, че това е достатъчна гаранция това лекарство да бъде достъпно и за българите. Имахме 7 такива болни, трима починаха. Сега има един нов пациент с мукополизахаридоза. Става въпрос предимно за деца и заболяването е изключително тежко, има преживяемост най-много до 16 години. У нас има един болен с това заболяване, който се лекува в Гърция. Неговата майка работи там и момчето е получило тези права. Това просто е късмет.

– Каква е причината у нас да няма лекарства за мукополизахаридоза?
– Става въпрос за годишно лечение за 1 млн. лв. и това е най-скъпата терапия за редките болести. Прилага се ензимозаместваща процедура, тъй като в организма на тези болни липсва определен ензим, който е жизнено необходим и трябва да се влива изкуствено. Както при диабетиците. Ако тази заместваща терапия се прилага при мукополизахаридоза, човек може да води пълноценен живот. Но тъй като организмите на тези пациенти вече са засегнати от заболяването, има период на възстановителна терапия. Процесът е бавен, но успешен, особено когато пациентът е дете. А болните от мукополизахаридоза са предимно деца.

Високата цена на този ензим се дължи на факта, че болестта е рядка и има много малко болни. Производителите наистина инвестират средства, за да се разработи най-добрата терапия и след това получават патента за употреба и защита от генериците. Европейската агенция по лекарствата дава маркетингова протекция на производителите, които сами формират цената на лекарството. Проблемът идва от там, че за да получи България лекарството за мукополизахаридоза, то трябва вече да се е реимбурсирало в 3 от 8 от референтните европейски държави. В момента в тези държави се водят спорове дали медикаментът е ефективен и по тази причина България отказва неговата регистрацията.

А има и друг парадокс. Има регистрирани лекарства в чужбина, а у нас – не, независимо че са квалифицирани като “лекарства сираци” в Европейската агенция по лекарствата. Процедурата по регистрацията при нас е твърде тромава и отнема много време. Освен това фармацевтичните фирми нямат интерес да внасят тези лекарства, тъй като болните са твърде малко. Така се получава противоречие – Европейската агенция проявява хуманизъм и допуска лекарствата за редки болести да се продават скъпо у нас. От друга страна, фирмите отказват заради малкия пазар. Така 5-6 заболявания просто остават без терапия у нас.

При други 5-6 редки болести пък хората се лекуват с по-нискокачествени медикаменти. Получават се допълнителни увреждания. Така пациентите търсят спонсори и купуват лекарства от чужбина. Но по силата на нашето законодателство тези лекарства трябва да се купуват от държавата, а по силата на европейското право фармацевтичните фирми трябва да го регистрират у нас. Защото едва когато такива медикаменти са регистрирани у нас, ние имаме право да ги поискаме от здравното министерство. Има болни със заболяването порфирия, за което се оказа, че лекарството е отпаднало от позитивния лекарствен списък, а друг заместител няма. А става въпрос за човешки живот.

– Има ли някакъв начин фирмите да бъдат задължени да регистрират у нас “лекарства сираци”?
– Много е трудно държавата да отдели средства и да облекчи процедурите по регистрация, особено сега по време на финансовата криза. А по данни на ЕС у нас повече от 500 000 души страдат от редки заболявания. В Европа те са над 27 млн. души. Статистиката е стряскаща за нас. Редките болести са над 6000 вида и са сериозен проблем за всяка една здравна система.

– Има ли клинични пътеки за редките болести?
– Клиничните пътеки все още са проблем. За много от редките болести те липсват, а при останалите тези пътеки просто не работят. При тези заболявания организмът на пациентите е увреден изцяло от самото генетично заболяване, което пък е довело до още много болести. А клиничната пътека лекува едно определено заболяване. От тук идва вторият проблем по коя точно клинична пътека да бъде обслужен болният, за да му се помогне все пак. Често се оказва, че пациентът се лекува за определено заболяване, а това уврежда допълнително организма. И резултатите са лоши.

– Как реагира вашата Конфедерация сега при липсата на лекарства за онкоболни, след като се смени процедурата те да минават през здравната каса, а не през здравното министерство, както беше преди?
– Още когато се реши да се извадят търговете за онколекарствата от здравното министерство и да се прехвърлят към болниците, ние се обявихме против. Алармирахме здравното министерство, че ще има липса на лекарства и лечението ще спре. Нашият глас не беше чут. В крайна сметка онкоболни остават без медикаменти. Болничните търгове вървят твърде бавно, но мисля, че истинската липса на лекарства ще се усети след два месеца.

– Тогава как според вас трябва да бъде организирано лекарствоснабдяването. Търговете в здравното министерство се оказаха спирачка, сега това се получава и в болниците?
– Ние настояваме да няма търгове за лекарства, тъй като и двата варианта не са направени за лечение на хора, а за строителство, където няма спешност. Трябва да се спре това безобразие с тези търгове и да се смени начинът на снабдяване. И то да стане веднага. А не да стоим и да се вайкаме, докато пациентите умират. Сега здравното министерство се оттърва от търговете и ги препрати на болниците. Извади и онколекарствата с тях да се занимава здравната каса.

– Дъщеря ви също е със заболяване на Гоше. Осигурено ли е лечението й у нас?
– Да, тя се лекува по новата схема на заместваща терапия и като баща аз съм най-големият щастливец. Лечението е много скъпо и не е по силите на моето семейство. Това се отнася дори за богатите хора. Но като председател на Конфедерацията за защита на здравето на всички пациенти, аз съм възмутен от нашата здравна система.

Вася ТЕРЗИЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ