ПОСЛЕДНИ НОВИНИ

Жубер, синдром (Joubert syndrome)

  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Кратка дефиниция: За първи път заболяването Синдром на Жубер (JS) е описано от Мари Жубер през 1969 г. Представлява рядка автозомно-рецесивна вродена церебеларна атаксия, характеризираща се с вродена малформация на мозъчния ствол и агенезия или хипоплазия на малкия мозък, водеща до абнормен дихателен модел, нистагъм, хипотония, атаксия и забавяне в моторнoто развитие.

Етиология: Синдромът е генетично хетерогенен с множество гени и два локуса на хромозоми 9q34 (INPP5E) и 11p12-q13 (TMEM216), свързани с болестта досега. Повечето от тези гени кодират протеини, които съставляват първични реснички или регулаторните протеини и транскрипционни фактори, участващи в неговото развитие и функция. Към 2006-2008 г. бе постигнат значителен напредък в разбирането за генетичната основа на JS, включително идентифициране на седем причинно-следствени гени (NPHP1, AHI1, CEP290, RPGRIP1L, TMEM67 / MKS3, ARL13BandCC2D2A).

Клинични прояви: Честотата е 1-9/100 000. Клиничният фенотип е богат и съществува симптоматика от рождение или в бебешка възраст. Характерни симптоми (прояви) са хипотония, атаксия, некоординирани очни движения и интелектуална недостатъчност с отличителна патогномонична проява – малформация на малкия мозък и мозъчния ствол („моларен знак на зъба“, María BL et al., 1997; чрез ЯМР, Паризи, 2003). По-рядко се срещат кистозна бъбречна болест, чернодробна фиброза и полидактилия.

Очни прояви при Синдром на Жубер: В някои случаи очните прояви при това заболяване може да са първият патологичен признак. Успоредно с очните или по-късно следват и системните, в индивидуален порядък за отделните пациенти. Очните прояви, констатирани от очния лекар, включват: некоординирани очни движения, нистагъм (различни видове), очна колобома (в задния очен сегмент), дегенерация на ретината (над 45 са клинико-генетичните форми при определена основна диагноза, свързана със системна патология), друзи на папилата на зрителния нерв, угаснала електроретинография (ERG) – при пациенти с патологични мутации в CEP290, CEP164, AHI1, MKS1 и INPP5E (Brooks, 2018), ниски зрителни функции. Всяка една от описаните очни прояви може да има различни причини за възникването си и няма самостоятелна патогномонична стойност за окончателната диагноза. Не е задължително тези очни находки да съществуват едновременно. При някои от пациентите е възможно да липсват очни прояви.

Генетична консултация: Унаследяването е автозомно-рецесивно. Препоръчва се генетично консултиране за семейства със засегнато дете. Рискът от повторение на бъдещото потомство е 25%. Антенаталната диагноза е осъществима чрез генетично тестване, при което и двете причиняващи болести мутации са били идентифицирани преди това в засегнат член на семейството. Образните изследвания могат да предположат заболяването (фетална ехография и ЯМР), но не могат да бъдат използвани за провеждане на някаква антенатална диагноза.

Диагностициране: Диагнозата се основава на основните клинични характеристики (хипотония, атаксия, забавяне на развитието и окуломоторна апраксия), които трябва да бъдат придружени от наличието на неврорадиологичен белег, обозначен като „моларен знак на зъба“ (MTS) при ядрено-магнитен резонанс ( ЯМР). MTS е резултат от хипоплазия на малкия мозък и малформации на средния и задния мозък. Освен това клиничният отличителен признак е околомоторната апраксия. Уточняването на клиничната диагноза JS се осъществява в клиниките по генетика у нас и е обект на интра- и интердисциплинарно сътрудничество по съответните медицински стандарти. Диференциалната диагноза на JS включва Cerebellar vermis malformations without the Molar Tooth Sign (e.g. Dandy-Walker); X-linked cerebellar hypoplasia; Meckel-Gruber syndrome; Bardet–Biedl syndrome; Leber congenital amaurosis.

Лечение:  Лечението е симптоматично и трябва да бъде мултидисциплинарно. Образователни програми, физическа, професионална и речева терапия могат да подобрят хипотонията и да намалят забавянето в развитието на моториката. Като цяло неврологичните увреждания и амаврозата не са прогресивни. Особено важно е откриването на нефронофтиза (NPH), което води до хронично бъбречно заболяване, което се среща при около 30% от пациентите с всички генетични типове (с по-висок риск от мутации в следните гени: CEP290 (12q21.32), RPGRIP1L (16q12. 2), TMEM216 (11q13.1), TMEM67 (8q22.1), NPHP4 (1p36.31; 1 случай), AHI1 (6q23.3). Друг аспект, който може да определи прогресивността, е връзката с чернодробно заболяване и по-специално чернодробна фиброза, която може да се нуждае от чернодробна трансплантация.

Прогнозата е благоприятна за умерени форми на заболяването. При пациенти с нефронофтиза, крайният стадий на бъбречно заболяване настъпва през второто десетилетие от живота. Лечението на пациенти с по-тежки форми трябва да се извършва от специализиран референтен център. Чернодробните заболявания не се повтарят в трансплантирания черен дроб.

Лекарство сирак:

Асоциации и организации:  
Национален Алианс на Хората с Редки Болести
Лице за контакти: Владимир Томов
Електронна поща: tomov@raredis.org
Адрес за кореспонденция: бул.“Драган Цанков“ бл. 59-63 вх. 7, София 1000

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ:
За допълнителна информация, моля посетете сайтовете на Orphanet и NIH Office of Rare Diseases Research.

Описанието е изготвено от д-р Златин Иванов, МЦ „РареДис“ – Пловдив и доц. д-р Анна Попова, УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, ДКЦ „Александровска“ ЕООД София ДЕТСКИ ОЧЕН КАБИНЕТ.

Източник: www.raredis.org


  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •