ПОСЛЕДНИ НОВИНИ

Искам да дам кураж и на другите пациенти

Интервю на Елена Енева с Тодор Мангъров

 

Разкажи ми повече за себе си и за твоето заболяване?

Казвам се Тодор Мангъров и съм на 40 години. През 2006 г. ми поставиха диагноза Пулмонална хипертония. Средната продължителност на живота  с това заболяване, ако не се лекува, е между две и половина и три и половина години. С лечение очакваната продължителност на живота се увеличава.

Какво представлява животът с пулмонална хипертония?

Пулмоналната хипертония е заболяване, при което кръвоносните съдове на белите дробове са по-тесни и това затруднява дишането. Когато дишането е трудно, физическите възможности на човек стават много ниски. И най-обикновените ежедневни дейности са трудоемки. Къпането в банята изисква огромно физическо усилие. Задъхваш се от парата, много е изморително. Ако се опиташ да чистиш с прахосмукачка, спираш на всеки метър, за да си починеш и да си поемеш дъх. Изкачването до втория етаж по стълбите е голям проблем и се налага да си починеш на площадката между етажите. До преди две години това беше моят живот.

Какво се промени тогава?

Преди две години установиха, че имам тромб-емболичната форма на пулмонална хипертония, за която има лечение. Стеснението на съдовете се премахва чрез тромбендарктектомия. Това е изстъргване на най-вътрешния слой на кръвоносните съдове, които са запушени от тромби. Тези тромби се превръщат в неразделна част от стената на кръвоносния съд, затова по време на операцията се премахва и най-вътрешната й част. Кръвоносната система на белите дробове представлява дървовидна структура и това изстъргване се прави на всички големи кръвоносни съдове от нея.

Какво представлява операцията, която си претърпял?

Операцията за лечение на тромб-емболичната форма на пулмонална хипертония се прави едва от 10 години, като едва от 4 години е достигната 50% успеваемост. Като хвърляне на монета е – или ще се събудиш или не. Самата операция трае около 3 часа. Извършва се при спряно кръвообращение. Тялото силно се охлажда, за да издържи. Белият дроб се разрязва и съдовете се почистват със специален инструмент. Основният риск е дали след това охлаждане и спиране на кръвообращението ще успеят да те съживят отново.

Как взе решението да се подложиш на тази рискована операция?

Изключително трудно! Отне ми шест месеца, докато се реша. Без операция ми даваха максимум 5 години живот. За щастие, бях подкрепен напълно от всички, с които споделих какво смятам да направя.

Как успя да организираш лечението си в чужбина?

Изключително съм благодарен на проф. Венцислав Петков, ръководител на Клиниката по белодробна хирургия във Виена. Голямо съдействие, за да успея да замина, ми оказа и Владимир Томов, председател на Националния алианс на хора с редки болести. Заминах за Виена със сертификат S2, с който НЗОК декларира, че ще плати за операцията ми. Тя струва между 100 000 и  250 000 евро, сума, изцяло поета от българската държава. Аз трябваше да доплатя за пътя, изследванията и таксите за всеки ден болничен престой, също доста голяма сума.

Как се промени животът ти след операцията?

Преди нея нямах никакви планове. Всяка сутрин, щом се събудех, се радвах, че съм отворил очи и че съм жив. Когато отворих очи след операцията, отначало преживях шок. Бях целият в тръби и маркучи, като Нео в „Матрицата“. Прекарах 5 дни в реанимация, без представа за място и време. Близките ми не знаеха как съм, не можех да им се обадя. Още 5 дни бях в контролирана анестезия. Известно време се възстановявах във Виена, после ме докараха със самолет в България и прекарах още 20 дни във ВМА. Следващите 6 месеца се възстановявах в къщи. Чак една година след операцията се почувствах годен за някаква нормална физическа активност.

Какво е състоянието ти в момента?

Преди диагнозата пулмонална хипертония спортувах редовно, занимавах се с футбол и плуване. Година след операцията започнах да тичам на стадиона – отначало бавно и плахо, с нарастващо натоварване. Сега вече плувам, карам колело, върнах старата си форма. Успявам да пробягам 7 км за 1 час.

Какви са плановете ти?

Тази събота смятам да се включа във велосипедния маратон „Обиколката на Витоша“. Трасето е дълго 100 км. От няколко месеца тренирам ежедневно и смятам, че ще се справя. Не се притеснявам за здравето си. Целта ми не е да постигна високи спортни резултати, а да се забавлявам и да покажа, че и хората с моето заболяване могат да имат нормален живот.

Какво друго искаш да постигнеш?

Големият ми план е да измина с велосипед разстоянието от София до Клиниката по белодробна хирургия във Виена. Това са около 1200 км. Имам подкрепата на доц. Васил Велчев от болница „Св.Ана“. Искаме да популяризираме факта, че успешната операция води до нормален живот. В България има и други пациенти, които се нуждаят от такава операция, но се страхуват. Аз нямах база за сравнение какво може да стане, когато взимах своето решение. Искам да им вдъхна кураж, че нормалният живот е възможен.

Кога ще разкажеш повече за това голямо предизвикателство?

Повече информация за велосипедния поход ще дам на 3 юли 2013 на пресконференция в БТА, в деня на стартирането ми към Виена. Надявам се, че моят велопоход ще вдъхне кураж и надежда на другите пациенти.