За всички, които са се докоснали до него, той е гений. Спасил е хиляди човешки живота. Оперирал е българи с тромбемболична форма на пулмонална хипертония, за да могат те да продължат да живеят пълноценно. Един от тях – Тодор Мангъров, председател на Асоциация Пулмонална хипертония – България, измина на колело 1 200 км до Виена, за да благодари на спасителя си. Той подари живот и на трима българи, които се нуждаеха от трансплантация на бял дроб.
Виртузоният хирург – проф. Валтер Клепетко, е президент на Европейската асоциация за гръдна хирургия и белодробна трансплантация, ръководител е на Клиниката по белодробна хирургия в университетската болница във Виена. Под негово ръководство в клиниката се извършват белодробни трансплантации – последен стадий при лечение на белодробна артериална хипертония (БАХ). В същата клиника с голям успех се извършва и белодробна ендарктектомия – отстраняване на тромбите в белия дроб на пациенти с тромбемболична форма на БАХ.
Проф Клепетко бе сред лекторите на Втората Европейска конференция по трансплантации и физическа активност, която се проведе в „РИУ Правец Ризорт“.
– Проф. Клепетко, изцяло в духа на конференцията – какво е значението на физическата активност за пациентите с белодробна трансплантация?
– Физическата дейност е от изключително значение за всеки човек. Но още по-важна е тя за всички трансплантирани, а в моя случай – трансплантирани с бял дроб. Белият дроб е много специфичен орган. Той е единственият, който има нужда от движение на тялото на пациента. По тази причина трансплантацията на бял дроб е силно зависима от физическото състояние на пациента.
Освен този аспект на трансплантацията на бял дроб имат силно значение и метаболитните процеси. Общият метаболизъм се повлиява изключително от физическите упражнения – това важи за всички. Но е особено така за хората, които живеят с трансплантирани органи. Защото само с физическата активност тези пациенти могат да се преборят с всички негативни ефекти на приеманите от тях имуносупресанти и други лечения.
На следващо място е психологичният ефект. Защото пациенти, които дълго време са били в застой, в някаква форма на инвалидизация и не са могли да се възползват от възможностите на живота, както останалите хора, за тях е от изключително значение да могат да се движат и да извършват всички онези функции, които другите правят. Това са според мен основните три ефекта от физическата активност при трансплантираните.
– В Австрия имате много амбициозна трансгранична програма, касаеща белодробната трансплантация. Кои са акцентите в нея?
– Имаме международна програма, която е уникална в цял свят. Опитахме се да започнем трансгранична грижа и да стимулираме създаването на такива програми, да стимулираме обучението, да се трупат опит и знания. Първо трябва да се осигури дарителството, логистиката, после центрове за проследяване. Започнахме белодробни трансплантации в Унгария.
– С България също сте в партньорство. Каква е следващата стъпка по отношение на него?
– Много съм щастлив, че мога да видя резултатите от това сътрудничество тук, на конференцията. Искам да подчертая следното. Извършването на трансплантацията е едно, проследяването е съвсем друга фаза, но двете не могат да бъдат разделени. Ние организирахме създаването на четири специални центъра за проследяване с нашите партньори от останалите държави. И връзката с центъра за извършване на трансплантацията става само в краен, изключителен случай. В конкретния случай в партньорството ни с България сме създали много гъвкава и ефективна логистична система за самото даряване на органи, на първо място. На второ място такава гъвкава система вече е налице и при процедурата за трансплантиране. И следващата стъпка, която ни предстои, е да извършим силно структуриран и висококачествен център за проследяване на пациентите тук.
– Кога според вас в България ще бъде възможна трансплантацията на бял дроб?
– Всичко вече е започнало, лека-полека се напредва, но трансплантация тук, в България, може би ще се случи след 10 години.
– Как се постигат добри трансплантационни практики?
– Нужен е много опит, мотивация, логистика и желание нещата да се получат.
– Австрия е много напред с трансплантацията, със законодателството, с администриране на донорския процес. Как се постига всичко това?
– Трудно е да се отговори на този въпрос, защото това е нещо, което се случва в страната вече 40 години. Нужно е време и търпение.
– Всеизвестно е, че трансплантациите на бял дроб при вас вече са абсолютна рутина. По колко такива интервенции извършвате годишно?
– В нашата клиника във Виена правим между 100 и 120 трансплантации на бял дроб годишно. Броят непрекъснато се увеличава. 95% от тях са на бял дроб, много малък е процентът на сърце – бял дроб. Искам да подчертая, че вече имаме голямо подобряване на крайния изход за пациентите. Сега имаме 5-годишен период на преживяемост за 75 на сто от тях.
25% от нашите бройки трансплантирани са на различни дялове на белия дроб. Имаме и живи донори, но вече говорим за трансплантация на лобове, а не на цял дроб. Така например семейство – майка и баща, дариха лобове от своите дробове на дъщеря си.
– Възможно ли е с две думи да определите на какво се дължи успехът ви?
– Сътрудничество и комуникация.
– Какви са прогнозите за пациентите с пулмонална хипертония (ПХ) след трансплантация на бял дроб?
– Обикновено пациентите с ПХ идват за трансплантация в последен стадий. Ако разгледаме процентът на пациентите, които са оцелели след първия тримесечен период след трансплантацията, те могат да бъдат разделени по три критерии. Освен това цената на трансплантацията спрямо цената на тези фантастични медикаменти трябва да се вземе предвид. Трансплантацията е нещо фантастично, но ние не можем да я осигурим на всички пациенти.
– В България една от основните причини да се поставя късно диагнозата ПХ е ненавременната катетеризация. Как работи диагностиката при вас?
– Трудно можем да сравняваме с точност. И ние имаме пациенти, които се явяват в късен стадий на ПХ и късно се поставя диагноза. Причина за това е тромбозата, придружена с БАХ. Имаше много интересна статия по казуса във важен медицински журнал и един човек дойде и ми каза: докторе, аз имам БАХ. А никой до този момент не го беше диагностицирал.
– Винаги ли сте мечтал да се занимавате с белодробна трансплантация и гръдна хирургия. Това ли беше вашата детска мечта?
– Не, нещата се случиха постепенно.
