На 10 септември Комисията за защита от дискриминация определи, че българската здравна система дискриминира пациенти с редица заболявания, нуждаещи се от високоспециализирано лъчелечение и радиохирургия. Според членовете на Комисията, отговорните органи, в лицето на МЗ и НЗОК системно не отчитат обстоятелства от обществено значение, а именно – недофинансирането на лъчетерапевтичните дейности, лошите условия на труд в тази сфера и повишаващата се заболеваемост.
Решението е резултат от жалба на Сдружение „Асоциация Хипофиза”, подадена през януари 2013 г. Борбата на българските пациенти с тумори на хипофизата за достъп до съвремено и качествено лечение беше подкрепена от Центъра за защита правата в здравеопазването и адвокат Анели Чобанова.
История на „заболяването”
В момента у нас около 3500 души страдат от доброкачествени образувания на хипофизната жлеза. От тях около 750 са с диагноза акромегалия, 950 с хормононесекретиращи тумопри и 1500 – с пролактином и още около 300 имат установена болест на Кушинг. Около 20% от тези хора подлежат на високоспециализирано лъчелечение и радиохирургия.
Всяка година се появяват по около 30 нови случая, които подлежат на подобна терапия. Това са тежки случаи, при които операцията е невъзможна или неуспешна, и които не се влияят от лекарства.
В момента в страната функционират два апарата, на които тези процедури биха могли да се извършват. Единият от тях – в Токуда болница София, е готов да заработи буквално до дни, „стъпвайки” на одобрената клинична пътека 258.2 „Модулирано по интензитет лъчелечение на онкологични и неонкологични заболявания“.
Въпреки тази привидно положителна развръзка, за решение на проблема е трудно да се говори – нито разписаният алгоритъм, нито определената от НЗОК цена от 3000 лв. удовлетворяват специалистите и покриват разходите, които ще бъдат направени за един пациент.
От началото на 2014 г. съществува клинична процедура за радиохирургия, която все още няма изготвен алгоритъм и не е остойностена,
Къде сме ние?
Пациентите с тумори на хипофизата продължават да настояват за реално остойностяване на дейностите по лъчелечение и радиохирургия, съобразно стойностите, препоръчани от експертите в тази сфера, а именно – най-малко 8000 лв. на пациент.
В момента българските болни търсят възможност за качествено лъчелечение извън страната. Най-честата дестинация е Турция, където официалната цена за лечение с кибернож е 7000 евро. За лечението на един пациент обаче – наред с необходимите разходи за изследвания и престой – са необходими не по-малко от 10 000 евро.
В България се предлага алтернативно лъчелечение с остаряли методи и апаратура, при което обаче бива облъчен и главния мозък на пациента. Този подход не само не води до излекуване, но е свързан с когнитивни и други мозъчни разстройства.
Качественото лъчелечение може да означава пълно излекуване за болните от тумори на хипофизата. Според изследване на Станфордския университет, 44 % от преминалите лечение с кибернож достигат до пълна ремисия. В момента в България пациентите в тежко състояние се подържат със скъпоструващо медикаментозно лечение, което не постига ремисия.
Адекватното лечение значи не само здраве за пациентите, но и икономии за държавата.
В решението си от 10 септември КЗД не налага глоба на институциите, но препоръчва при определяне на стойността на медицинските дейности НЗОК да покрива всички разходи, извършвани за лечение с лъчетерапевтични процедури. Комисията отбелязва още нуждата да се повишат възнагражденията на работещите в сферата и да се подпомогне повишаването на квалификацията им. Не на последно място е и препоръката да се продължи процесът по преоборудване на лъчетерапевтичните центрове в страната.
Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса имат право да обжалват решението на КЗД в 14-дневен срок.
