ПОСЛЕДНИ НОВИНИ

Отборът на НАХРБ на Обиколката на Витоша – победа над себе си, победа над болестта!

  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Елена Енева

Обикновено никой не свързва живота с рядка болест с участието в масови спортни състезания. Оказва се обаче, че първото не изключва второто. Трима мъже, всеки с различна диагноза и различна степен на затруднение се включиха в предизвикателството да обиколят 100 км из Витоша на колела за един ден – масов старт, в който участваха общо 1400 колоездачи. Тодор Мангъров, преживял тежка операция за пулмонална хипертония, Борислав Василев с болест на Уилсън и Мартин Кожинков с болест на Крон успешно преминаха дистанцията и финишираха в рамките на контролното време. 300 колоездачи от включилите се в надпреварата така и не успяха да стигнат до финала.

Обиколката на Витоша поставя участниците пред куп изпитания. Само 30 км от маршрута са по асфалт, останалата част е по черни пътища, каменисти пътеки, поляни, гори и води. Грамадните локви или прострялата се на метри кал е нещо обичайно. Денивелацията по маршрута е 1500 м. Големите изкачвания, изпробват силата и издръжливостта, а големите спускания по каменисти пътища изискват отлични реакции и добро управление на велосипеда, за да не се допусне падане, което при тази скорост води до сериозни счупвания. За да стигнеш до финала е нужна и упоритостта да се движиш напред и да не се отказваш, дори когато той ти се трува непосилно далеч.

За Тодор Мангъров това е второ участие в Обиколката на Витоша. От човек, който се е задъхвал от изкачването на няколко стъпала преди четири години и трескаво е търсел надежда за живот до състезател в маратонско каране, промяната за него е огромна и вдъхновяваща. След преживяна сложна операция на белите дробове в специализирана клиника във Виена и дълго възстановяване, днес Тодор отново се радва на живота с пълна сила. „На моменти слизах от колелото, лягах по гръб на земята и едва успявах да си поема дъх!“ казва той „Все пак имам 75% инвалидност и не съм в предишната си форма. На миналогодишната обиколка много ми помогна Владо Томов, който непрекъснато беше до мен и ме подкрепяше психически. Тази година обаче се справих съвсем сам!“

На финала Тодор отвори бутилката шампанско, която му подарили в Белодробната клиника във Виена при последното му посещение там. Какъв по-добър повод за празнуване на възстановяването му?

Борислав Василев е диагностициран с болест на Уилсън още през 1997 г. и оттогава се лекува с купренил. Болестта влияе на нервната система и координацията му и прави говора му труден за разбиране. Разделила го е с предишната му работа, с много приятели и близки, но е направила духа му специален и с желание за победа. Въпреки своите 80% инвалидност, малката подготовка за състезанието, счупените по маршрута скорости и голямото натоварване, Борислав успя да стигне до финала и да почувства изключително удовлетворение от постижението си. „Радвам се, че останалите от отбора ме посрещнаха! За мен е много важно да се чувствам заобиколен от приятели! Чувствам се страхотно!“

За Мартин Кожинков преживяването е било прекрасно. „В момента съм в ремисия и се чувствам съвсем здрав. За първи път се включвам в Обиколката на Витоша и много ми хареса! Според мен 90% от участниците са дошли, за да се състезават със себе си и да видят какво могат. Показахме, че хората с редки болести не са много по-различни от другите. Догодина пак сме на линия!“

В отбора на НАХРБ участваха и здрави родители на деца с редки заболявания – Владимир Томов и Елена и Христо Еневи, представляващи асоциациите за болест на Гоше и булозна епидермолиза.

„Единствено се притеснявах дали колелото ще издържи на натоварването“, казва Владо. „Вярвах, че всички от отбора на Алианса ще успеят да преминат успешно маршрута.“

„Тази година ми беше много по-лесно от предишната“, споделя Елена, „защото сега знаех какви етапи предстоят, кога ще има почивка и най-вече знаех, че трудностите не са вечни. Няма постоянно да караме по нагорнището, през камънака или под лъчите на слънцето. За мен това е алегория и за живота – ако човек вярва, че има време за трудности, но после идва време за почивка, ако не се страхува, че мъката и болестта ще са вечни, тогава много по-лесно преминава през трудното и се радва на хубавото. А подкрепата на съпруга ми, който ме изчакваше и беше до мен през цялото време е безценна! Радвам се, че велосипедите издържаха и отново преживяхме нещо толкова вълнуващо!“

Христо Енев добавя „Маршрутът беше много хубав, с невероятна природа. В сравнение с предишния път преживяването беше много по-различно и зареждащо. За мен беше много освежаващо приключение, в което участвахме заедно. А да се посрещаме един друг на финала беше много приятно и забавно!“

Спортната секция на НАХРБ вече замисля в какви други предизвикателства може да се включи. Искате ли да станете част от отбора?

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •