ПОСЛЕДНИ НОВИНИ

Новини от пресконференцията

  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

от Елена Енева

В четвъртък, 10 октомври, на пресконференция в БТА пациентските организации за пореден път изразиха своето недоволство от процедурата, по която пациентите получават своите безплатни лекарства за домашно лечение.

Откак беше въведена  през пролетта на 2011 г., процедурата многократно беше подлагана на критика заради тромавостта си и заради времето, което отнема. На всеки 6 месеца болните са длъжни да преминат през следните стъпки, при които често има забавяне:

  1. да се хоспитализират, за проследяване на състоянието им и извършването на изследвания. Често срещан проблем – няма свободни легла в момента в отделението, което забавя извършването на изследвания;
  2. специализирана лекарска комисия в болницата изготвя протокол за изписването на лекарствата. Често срещан проблем – понякога свикването й се бави, според ангажираността на участниците в комисията;
  3. пациентът отива до РЗОК, за да подаде комплекта документи, който РЗОК препраща на НЗОК. Често срещан проблем – РЗОК се намират в по-големите градове и живеещите в по-малките населени места трябва да пътуват до РЗОК, независимо от здравословното си състояние или другите си ангажименти;
  4. комисия в НЗОК разглежда документите и преценява дали да отпусне лечението или да изиска допълнителни изследвания. Често срещан проблем – ако липсва изследване, процедурата започва отначало, което е свързано с допълнителен разход на време, пари и разкарване за пациента;
  5. НЗОК връща одобрения протокол в РЗОК, а РЗОК информира пациента да дойде да си го получи. Често срещан проблем – документите престояват няколко дни в РЗОК, преди пациентът да бъде информиран;
  6. пациентът отива с протокола при личния си лекар, който изписва рецепта. Често срещан проблем – това е допълнителен разход на време и усилия от страна на болния, както и риск за здравето му, докато чака заедно с останалите потенциално заразни пациенти за рецептата си;
  7. пациентът представя рецептата си в аптеката, която поръчва лекарствата и му ги доставя до ден-два. Често срещан проблем – допълнителен разход на време и усилия.

Ваня Добрева от Асоциация „Хипофиза“ изнесе конкретни данни за прекъсванията в лечението на пациентите с акромегалия, предизвикани от тромавостта на процедурата. От 61 болни, нуждаещи се от лечение, 43ма са прекъснали лечението си за периоди от 1 до 14 месеца! Тъй като терапията за заболяването е скъпа, малцина пациенти могат да си позволят да закупуват сами лекарствата си по пазарни цени.

Боряна Ботева от Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България описа трудностите на пациентите с множествена склероза, които имат трудности с придвижването, но могат да се явяват на комисия за издаване на протоколи само в 5 града на България, което ги кара да пътуват, колкото и да им е трудно. Налага се да правят изследвания, които НЗОК изисква, но не заплаща, за да могат да получат своето лечение.

Живко Янков от Българско сдружение на болните с Болест на Бехтерев сподели разочарованието си от факта, че за последните 4 години са изпратили 9 писма с искане процедурата за снабдяване с лекарства да се облекчи, но така и не са получили удовлетворителен отговор. Той поиска определянето на ясни срокове, в които може да бъде извършена промяна, която да съобрази процедурата със състоянието на пациентите и да избегне прекъсванията в лечението, които се получават, когато придвижването на документите по веригата се забави.

Конкретните предложения за промяна в процедурата от страна на пациентските организации са:

  • съкращаване на срока за издаване на първоначални и последващи протоколи на 15 дни;
  • осигуряване на възможност за стартиране на процедурата за издаване на протокол след получаването на лекарствата за 5я месец от предходния протокол;
  • възможност за издаване на 1-годишни протоколи в случаите на стабилизирани пациенти, при проследяване състоянието на пациента;
  • въвеждането на система за електронно подаване и обработка на документите;
  • създаване на система за електронно проследяване на протоколите за лечение със скъпоструващи медикаменти.

Владимир Томов от НАХРБ даде примера колко трудно е на една майка с 18-годишен син в инвалидна количка да пътува до по-големите градове, в които се провежда проследяването и в които е РЗОК, свързаните с това разходи и времето, през което трябва да отсъства от работа. Тъй като от 10 години се коментира създаването на електронен регистър на пациентите, но това още не се е случило, той предложи междинен вариант, който да се приеме, до изграждането му. На болните може поне да им бъде спестено носенето на документите по институциите, ако ЛКК започнат да изпращат по служебен път (куриер) документите до РЗОК, по същия начин, по който РЗОК изпраща документите в НЗОК.

Д-р Стойчо Кацаров от Център за защита на правата в здравеопазването изрази възмущението си от някои процедури на НЗОК, които предполагат, че държавата е по-загрижена за здравето на пациентите от самите пациенти. Според него процедурата спъва достъпа на някои болни до скъпоструващото им лечение. Той представи примери, в които НЗОК финансира дадено изследване веднъж през годината, а на болните са нужни поне 2 изследвания, за да подадат документите си на всеки 6 месеца. Коментира, че пациентите от по-малките населени места нямат реален достъп до диспансеризация и поиска отговор от НЗОК в 1-седмичен срок по предложенията на пациентските организации.

Присъстващата на пресконференцията д-р Стаменова от НЗОК изслуша предложенията и коментарите. Съобщи, че отскоро от 500 000 души с редки болести в България, 70 000 вече получават лекарствата си без протоколи. Обеща, че НЗОК ще отговори в 1-седмичен срок, какво може да бъде направено за промяна на системата.

Оставаме в очакване на реални действия и промени, които да поставят фокуса върху грижата за болните, а не само върху финансовия контрол при отпускането на скъпоструващото лечение.

 

 

 

 

 


  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •