Темата за кръстосаното донорство бе повдигната на Втората Европейска конференция по трансплантации и физическа активност. През есента в България ще бъдат направени постъпки в тази посока – в Народното събрание ще бъде внесено предложение за промяна в Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, с което да се разреши кръстосаното донорство и у нас, информира д-р Мариана Симеонова, директор на Изпълнителната агенция по трансплантация. На този етап в България жив донор на бъбрек или черен дроб може да бъде само роднина на нуждаещия се. В много от случаите близките желаят да дарят свой орган, но поради липса на съвместимост операцията не може да се реализира. В подобни случаи в други държави прибягват до кръстосано донорство. При него даден член на семейството не е съвместим с пациента, но е съвместим с друг нуждаещ се, чиито роднина също не би могъл да помогне на близкия си. Тогава донорите биха могли да дарят орган на съвършено непознат човек като по този начин спасяват и своя роднина.
България е постигнала големи успехи в бъбречната трансплантация, акцентира проф. д-р Емил Паскалев, началник на Клиниката по нефрология и трансплантация при УМБАЛ „Александровска“ и председател на Българското нефрологично дружество. Първата такава интервенция в страната ни е направена през 1968 г. на дете. От тогава досега бъбречно трансплантираните българи са над 1300 като 577 от тях са оперирани в чужбина. Почти еднакъв е броят на трансплантациите от жив и трупен донор. По този показател Българя се доближава до световните сили в трансплантологията. А световните тенденции са да се увеличават трансплантациите от жив доктор, коментира още д-р Паскалев.
Като изключителен успех той определи и постигнатата дълга преживяемост на пациентите и подобряване на качеството им на живот. Така например, жена, с трансплантиран от трупен донор бъбрек, е живяла 32 години след операцията и е роила две деца. Данните сочат, че у нас са родени 17 деца от жени, които са преживели бъбречна трансплантация.
Стана ясно още, че в България вече има и пациенти с трансплантирани последователно по два органа – бъбрек и сърце или бъбрек и черен дроб.
За да се развие още повече трансплантологията у нас трябва да започнат да се извършват трансплантации без съвместимост в кръвните групи на донора и реципиента, както и да се регламентират трансплантациите от жив донор без да е налице родствената връзка, коментира още д-р Паскалев. В момента български граждани се подлагат на такива операции в други държави, където те са разрешени.
Проф. д-р Вилиян Платиканов, ръководител на Клиниката по анестезиология и интензивно лечение при УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД – Варна, също изрази подкрепата си за разрешаването на кръстосаното донорство у нас, но добави, че то може да помогне за хората, които имат нужда от бъбрек, но не и за всички останали случаи на органно донорство.
