За Александрина Рангелова от София проблемите със здравето започват съвсем неочаквано през една януарска събота на 2013 г. По време на разходка със семейството си изведнъж усеща недостиг на въздух и силна слабост. Решава, че просто се е уморила. Но когато два дни по-късно, в понеделник не успява да изкачи петте стъпала до работното си място, разбира че нещо наистина не е наред.
Отива в ИСУЛ, където й правят ехография на белите дробове и настояват да я хоспитализират веднага. 39-годишната жена е свикнала да е здрава и да се оправя на крак, дори не иска да остава в болницата. Още на следващия ден обаче силна болка в гърдите й дава да разбере, че нещата са сериозни. В ИСУЛ успяват да я закрепят и я изпращат в Болница Токуда на скенер. Там я включват на кислород. Оказва се, че е развила пулмонална дихателна недостатъчност, белодробна инфарктна емболия, пневмония и воден плеврит.
Александрина престоява две седмици в Токуда. Дните й са пълни с болка и страх от бъдещето. Лекарите от болницата я свързват с Тодор Мангъров – председателя на Асоциация „Пулмонална хипертония“, който лично е преживял подобно състояние.
След като се прибира у дома животът й напълно се преобръща. Влошеното дишане й пречи дори на дребните ежедневни дейности. Вечно активната Александрина, свикнала да е все на педал, сега няма сили дори да готви. Може само да лежи. Добре, че сестра й идва да й помага. Шест месеца след първите симптоми тя е постоянно на кислороден апарат и лекарите й казват, че единственият й шанс е сложна операция във Виена, наречена белодробна тромбендарктектомия.
Тодор Мангъров и Владимир Томов от НАХРБ се ангажират със случая и успяват да придвижат процедурата на НЗОК, която да отпусне финансиране за лечението й в чужбина.
И точно когато всичко изглежда уговорено и подготвено, от клиниката във Виена се обаждат, че искат депозит първоначално от 12 000 евро, който малко по-късно намаляват на 8 000 евро. Парите трябва да бъдат преведени до два дни в Австрия, за да може да се състои операцията.
Александрина разказва, че тогава е усетила колко много я подкрепят близките, роднините и приятелите. За два дни голямата сума е събрана и изпратена. Нещата се нареждат.
Отново е януари, този път 2014. Александрина постъпва в Университетската болница на Виена, където ще бъде оперирана от един от най-добрите белодробни хирурзи в Европа – проф. Валтер Клепетко. Условията в клиниката са отлични. Има човек до нея през цялото време, който да й помага и отношението към нея е страхотно. Лекарите предварително й обясняват съвсем нагледно как точно ще разрежат дробовете й и ще прочистят кръвоносните съдове от съсиреци. Операцията е рискована. Тялото на пациента се охлажда до 18 градуса, сърцето и белият дроб се изваждат извън гръдната клетка, за да се извърши „почистването“. Шансът да се събуди след нея е 50%.
Тя не се колебае. Ляга за операцията като на игра. Твърди, че няма как да предаде подкрепата на близките си от страх. Сложната и рискована процедура трае 10 часа, през това време се сменят три екипа.
А след това идва събуждането. И усещането, че животът всъщност е прекрасен. Може би точно тази положителна емоция и усещането за подкрепа са причина за невероятно бързото й възстановяване, което изненадва дори опитния австрийски екип.
Само 10 дни след тежката операция, Александрина сама пътува със самолет до България. На летището в София я чака линейка, която веднага я откарва в Окръжна болница, където да продължи възстановяването си под лекарско наблюдение. Австрийската и българската болници са организирали помежду си това предаване на грижата за пациентката.
Болките продължават 2-3 месеца след операцията. Състоянието й все още не е същото като някога и се изморява по-лесно, отколкото преди появата на заболяването. Но вече може да се разхожда из планината и да води нормален живот.
Здравословните проблеми на Александрина обаче продължават. Откриват й антифосфолипиден синдром, чието лечение с имуновенин не се покрива от Здравната каса, а струва 1100 лв на месец. Отново се налага да разчита на финансовата подкрепа на близките си, за да може да получава нужните й вливания.
Днес тя мечтае за здраве, работа и достъпен имуновенин. Мечтае да бъде полезна като майка и съпруга и да може да се отблагодари на всички, които са я подкрепяли. Въпреки преживените трудности, болка и страх, е усетила колко много я ценят и обичат близките й и че хората искат да й помогнат. А това може да се оцени истински само когато си насред най-тежкото.
Елена Енева