Home Живот с рядка болест Пулмонална хипертония: Мечтая за здраве, работа и имуновенин

Пулмонална хипертония: Мечтая за здраве, работа и имуновенин

За Александрина Рангелова от София проблемите със здравето започват съвсем неочаквано през една януарска събота на 2013 г. По време на разходка със семейството си изведнъж усеща недостиг на въздух и силна слабост. Решава, че просто се е уморила. Но когато два дни по-късно, в понеделник не успява да изкачи петте стъпала до работното си място, разбира че нещо наистина не е наред.

Отива в ИСУЛ, където й правят ехография на белите дробове и настояват да я хоспитализират веднага. 39-годишната жена е свикнала да е здрава и да се оправя на крак, дори не иска да остава в болницата. Още на следващия ден обаче силна болка в гърдите й дава да разбере, че нещата са сериозни. В ИСУЛ успяват да я закрепят и я изпращат в Болница Токуда на скенер. Там я включват на кислород. Оказва се, че е развила пулмонална дихателна недостатъчност, белодробна инфарктна емболия, пневмония и воден плеврит.

Александрина престоява две седмици в Токуда. Дните й са пълни с болка и страх от бъдещето. Лекарите от болницата я свързват с Тодор Мангъров – председателя на Асоциация „Пулмонална хипертония“, който лично е преживял подобно състояние.

След като се прибира у дома животът й напълно се преобръща. Влошеното дишане й пречи дори на дребните ежедневни дейности. Вечно активната Александрина, свикнала да е все на педал, сега няма сили дори да готви. Може само да лежи. Добре, че сестра й идва да й помага. Шест месеца след първите симптоми тя е постоянно на кислороден апарат и лекарите й казват, че единственият й шанс е сложна операция във Виена, наречена белодробна тромбендарктектомия.

Тодор Мангъров и Владимир Томов от НАХРБ се ангажират със случая и успяват да придвижат процедурата на НЗОК, която да отпусне финансиране за лечението й в чужбина.

И точно когато всичко изглежда уговорено и подготвено,  от клиниката във Виена се обаждат, че искат депозит първоначално от 12 000 евро, който малко по-късно намаляват на 8 000 евро. Парите трябва да бъдат преведени до два дни в Австрия, за да може да се състои операцията.

Александрина разказва, че тогава е усетила колко много я подкрепят близките, роднините и приятелите. За два дни голямата сума е събрана и изпратена. Нещата се нареждат.

Отново е януари, този път 2014. Александрина постъпва в Университетската болница на Виена, където ще бъде оперирана от един от най-добрите белодробни хирурзи в Европа – проф. Валтер Клепетко. Условията в клиниката са отлични. Има човек до нея през цялото време, който да й помага и отношението към нея е страхотно. Лекарите предварително й обясняват съвсем нагледно как точно ще разрежат дробовете й и ще прочистят кръвоносните съдове от съсиреци. Операцията е рискована. Тялото на пациента се охлажда до 18 градуса, сърцето и белият дроб се изваждат извън гръдната клетка, за да се извърши „почистването“. Шансът да се събуди след нея е 50%.

Тя не се колебае. Ляга за операцията като на игра. Твърди, че няма как да предаде подкрепата на близките си от страх. Сложната и рискована процедура трае 10 часа, през това време се сменят три екипа.

А след това идва събуждането. И усещането, че животът всъщност е прекрасен. Може би точно тази положителна емоция и усещането за подкрепа са причина за невероятно бързото й възстановяване, което изненадва дори опитния австрийски екип.

Само 10 дни след тежката операция, Александрина сама пътува със самолет до България. На летището в София я чака линейка, която веднага я откарва в Окръжна болница, където да продължи възстановяването си под лекарско наблюдение. Австрийската и българската болници са организирали помежду си това предаване на грижата за пациентката.

Болките продължават 2-3 месеца след операцията. Състоянието й все още не е същото като някога и се изморява по-лесно, отколкото преди появата на заболяването. Но вече може да се разхожда из планината и да води нормален живот.

Здравословните проблеми на Александрина обаче продължават. Откриват й антифосфолипиден синдром, чието лечение с имуновенин не се покрива от Здравната каса, а струва 1100 лв на месец. Отново се налага да разчита на финансовата подкрепа на близките си, за да може да получава нужните й вливания.

Днес тя мечтае за здраве, работа и достъпен имуновенин. Мечтае да бъде полезна като майка и съпруга и да може да се отблагодари на всички, които са я подкрепяли. Въпреки преживените трудности, болка и страх, е усетила колко много я ценят и обичат близките й и че хората искат да й помогнат. А това може да се оцени истински само когато си насред най-тежкото.

 Елена Енева

Към другите лични истории