Кръгла маса „Оценка на здравните технологии“

Представители на Комисията по здравеопазването към Народното събрание, лекари, пациенти и общественици, работещи в сферата на редките болести, обсъдиха процеса на оценка на здравните технологии на кръгла маса, проведена на 1 ноември в сградата на Народното събрание. Любезен домакин и патрон на срещата беше Комисията по здравеопазването. Д-р Дариткова, неин председател, беше модератор на дискусиите.

Г-жа Жаклин Боумън-Бусато, изпълнителен директор на Европейската платформа на пациентски организации, научно-изследователски институции и индустрия (EPPOSI) обърна внимание на факта, че оценката на здравните технологии представлява мултидисциплинарен анализ на политиките в сферата на създаването, разпространението и употребата на здравни технологии и техните медицински, социални, етични и икономически последици. За съжаление, в европейски мащаб оценката е все още на ниво преценка на медикаменти и устройства и не е достигнала по-високите етапи като оценка на клинични практики и намеси на ниво обществено здраве и здравна система.

Към момента повечето органи, взимащи решения, разглеждат само съотношението разходи/сравнителна ефективност на съответните технологии, без да се съобразяват с тяхната социална значимост. За обществото е важно да се преценява и начинът, по който технологията променя различните социални сфери – болници, лекарски практики, ежедневие в дома, в училището, на работното място и какво специфично значение придават хората на технологията.

Цялостният подход на оценка трябва да отговаря на няколко основни въпроса – дали технологията работи?; дали е ценна за обществото?; дали е на приемлива цена? и кой е най-добрият начин за предоставяне на съответната услуга?

Подходът, фокусиран върху ползите за обществото обединява всички заинтересовани страни и пациенти, разпределя разходите сред обществото, не само в здравната система, разпределя и ползите в обществото, дава възможност за по-добро управление на ограничените финансови ресурси при текущото състояние на икономиката.

Проф. Генка Петрова от Фармацевтичния факултет на Медицински университет – София разгледа особеностите на фармакоикономическата оценка на някои лекарства за редки заболявания. Така наречените „лекарства-сираци“ изискват значителни инвестиции за разработването им, поради ограничените познания за съответните заболявания. Фармацевтичните компании нямат пазарен и изследователски интерес да ги разработват, поради ограничения им пазар. В резултат на това цената им е висока.

Високата цена и малкият брой засегнати хора често карат медикамента да изглежда стойностно неефективен, което води до ограничаване на достъпа до съответното лекарство, което от своя страна води до неравнопоставеност на достъпа на пациентите до лечение.

Проф.Петрова предложи някои варианти за преодоляване на тези проблеми като изграждане на регистри както за пациентите, така и за получаваната от тях терапия; определяне на стандарти за лечение; създаване на европейски фондове за реимбурсиране на лекарства и централизиране на достъпа до лекарства за редки болести на европейско ниво.

Владимир Томов, представляващ Конфедерацията „Защита на здравето“ и НАХРБ представи ситуацията в България и прилаганата нормативна база при оценката на здравните технологии. Основният проблем у нас е, че финансистите са тези, които взимат окончателните решения дали дадена медицинска дейност ще се прилага или не, без оглед на нейната медицинска и социална значимост. В резултат на действащата нормативна уредба има значително забавяне на достъпа до лечебни средства, особено при доказали своята ефективност нови медикаменти за редки болести. Клиничните пътеки не спомагат за адекватни здравни грижи, а рехабилитацията, социалната адаптация и психологическата подкрепа са тотално пренебрегнати.

 

Проф. д-р Румен Стефанов от Факултета по обществено здраве към Медицински университет – Пловдив коментира международния опит в организацията на структури за оценка на здравните технологии и възможностите за въвеждането им у нас. Основните трудности при иновативните лекарства за редки болести, според него, се пораждат от ограничените клинични данни при пускането на пазара на нови здравни технологии, невъзможността тези технологии да отговарят на критерия разход/ефективност, общото непознаване и пренебрегване на социалната тежест на редките болести, както и на някои етични дилеми.

Организационната структура, която трябва да бъде изградена за оценка на здравните технологии трябва да отговаря на няколко основни принципа: да има независим обществен статут, да е финансово автономна, да ползва открити и прозрачни процедури за назначаване на ръководството, което да не съвместява и други постове, за да се изключат конфликтите на интереси. Решенията и препоръките трябва да се издават на базата на актуални научни доказателства и изследвания, при спазване на ясна и обективна методология на работа, като се ползва широк спектър от научни инструменти и подходи.

За реализирането на адекватна оценка на здравните технологии трябва да се изгради необходимата законова рамка, да се създадат подходящите институции и да се подготвят експерти в сферата от факултетите по обществено здравеопазване.

Дискусията продължи с изказвания на доц.Михайлов, проф.Търнев, Пламен Таушанов, Елена Енева, Виолета Антонова, Гинка Колчакова, Иван Иванов, г-жа Георгиева от Надзорния съвет на НЗОК, доц.Савов, ръководител на Националната генетична лаборатория и Димитър Стоянов, които коментираха различни аспекти от текущото прилагане или неприлагане на различни здравни технологии за редки болести в България.

Модераторът на събитието д-р Дариткова, председател на Комисията по здравеопазването закри срещата като синтезира резултатите от кръглата маса и изказа препоръки за бъдещи действия.

 

 

 

 

 

Стенограма от проведената кръгла маса-01.11.2012