ДО:
Д-Р ПЕТЪР МОСКОВ
МИНИСТЪР НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО;
Д-Р ВАНЬО ШАРКОВ,
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО;
Д-Р МАРИЯНА СИМЕОНОВА,
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА АГЕНЦИЯ ПО ТРАНСПЛАНТАЦИЯ
П И С М О
ОТ:
Национален алианс на хора с редки болести,
Федерация „Български пациентски форум“,
Асоциация за детско развитие “Член 24”,
Асоциация на пациентите с бъбречни заболявания и приятели,
Асоциация на пациените с малнутриция,
Асоциация „Пулмонална хипертония“,
Асоциация на чернодробно трансплантираните в България,
Българско общество на пациентите с пулмонална хипертония
ОТНОСНО: Дискриминиращия чл. 4 от наредба №12 от 22 декември 2011 за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т.8 от Закона за здравето издадена от Министерство на здравеопазването.
УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР,
УВАЖАЕМИ Г-Н ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР,
УВАЖАЕМА Г-ЖО ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР,
В случай, че пациент от България страда от заболяване, което е нелечимо в България, но е лечимо с доказана ефективност в лечебно заведение на територията на държава-членка на Европейския съюз, Чл. 4 от Наредба №12 за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина постановява, че Министерство на здравеопазването финансира или съфинансира това лечение в размер до 180 000 лв. на пациент за една календарна година. Това ограничение обрича на страдание, необратими увреждания и дори сигурна смърт онези пациенти в България, които се нуждаят от тънкочревна трансплантация, комбинирана трансплантация на черен дроб и тънко черво, трансплантация на бял дроб, комбинирана трансплантация на бял дроб и сърце и други мултивицерални трансплантации вследствие на пулмонална хипертония, синдром на тънкото черво, муковисцидоза и др. заболявания. Посочените трансплантации са медицински стандарт в почти всички държави-членки на ЕС, с доказана ефикасност са, но цената им превишава постановената максимална сума от 180 000 лв.
Съществуването на този лимит е необосновано и престъпно, защото:
1. Този лимит НЯМА МЕДИЦИНСКА ОБОСНОВКА. За финансиране на лечение в чужбина кандидатстват пациенти, за които с писмено становище от изтъкнати медицински експерти е назначено лечение в чужбина, за което няма условия в България. Следователно, за посочените по-горе трансплантации, Чл. 4 от Наредба №12 е в пряко противоречие с медицинската експертиза.
2. Постановеното ограничение е ДИСКРИМИНАЦИОННО по отношение на тези български граждани, несъвместимо с чл. 2 и 10 от Европейската харта за правата на пациените, както и с чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (в сила в целия ЕС от 25 октомври 2013 г.) и също с основно човешко право, гарантирано от Конституцията на Република България – правото на достъп до здравеопазване. То поставя пациентите със заболявания, водещи до необходимост от трансплантация с по-висока цена в неравностойно положение и в риск от смърт!
3. Постановеното ограничение е съвършено ПРОИЗВОЛНО, няма адекватна обосновка, не се базира на проучване, не е резултат от договорена цена с медицинско заведение в ЕС, не отговаря на цената на никоя конкретна услуга. Дори доводът, че това ограничение ще доведе до икономии е неадекватен (напр. разходите за две години тотално парентерално хранене на пациент очакващ тънкочревна трансплантация превишават разходите за самата трансплантация, а усложненията вследствие на чакането често водят до необходимост от допълнителна чернодробна трансплантация).
4. Това ограничение поставя тежко болни здравно осигурени пациенти в ситуацията да заплащат стандартно за ЕС лечение с лични средства или да търсят източници на средства с публични благотворителни кампании, което е изобщо несъвместимо с правата на тези хора! Вече има не един прецедент, в който благотворителността се превръща от хуманен акт в административна принуда, и всяка публична благотворителна кампания за такъв пациент злепоставя българските институции в очите на българските граждани!
5. Съществуващият съответен лимит за лечение на деца в чужбина беше премахнат с пълно основание. Така, в настоящият момент, всеки български гражданин на на възраст под 18 г. има право на адекватно лечение, но в момента на навъшване на тази възраст губи своето право на съществуване.
УВАЖАЕМИ Д-Р МОСКОВ, УВАЖАЕМИ Д-Р ШАРКОВ, УВАЖАЕМА Д-Р СИМЕОНОВА, намираме, че единственото справедливо разрешение на проблема е:
– лимитът на средствата ДА СЕ ПРЕМАХНЕ като чл. 4, ал. 1 бъде отстранен от посочената Наредба №12;
– във всеки случай на пациент, здравно осигурен в България и одобрен от комисия от специалисти за лечение в чужбина, размерът на финансирането на лечението в чужбина да се преценява по ИЗЦЯЛО МЕДИЦИНСКИ КРИТЕРИИ от медицински лица-специалисти в съответната област, а не да се установява без други основания освен от финансови съображения.
Човешкият живот няма цена и лимитирането от 180 000 лева е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ към българските граждани очакващи своето животоспасяващо лечение!
Надяваме се, че Вие, като лекари и отговорни лица в системата на българското здравеопазване, осъзнавате ясно значимостта на писмото ни и ще предприемете бързи действия в полза на тези пациенти и няма да позволите да бъдат изоставени от собствената си здравна система! Настояваме в спешен порядък за официална среща с Министър и Ресорен министър, на която да бъде обсъдено и предложено адекватно решение на проблема.
София, 26 ноември 2014 г.
С Уважение:
Владимир Томов,
председател на Национален алианс на хората с редки болести
Иван Димитров,
председател на Федерация „Български пациентски форум“
д-р Радомир Славчов,
Асоциация за детско развитие “Член 24”,
Росица Маврова,
Асоциация на пациентите с бъбречни заболявания и приятели,
Елена Димитрова,
председател на Асоциация на пациените с малнутриция,
Тодор Мангъров,
председател на Асоциация „Пулмонална хипертония“,
Радка Йорданова,
Асоциация на чернодробно трансплантираните в България,
Наталия Маева,
Българско общество на пациентите с пулмонална хипертония
