ПОСЛЕДНИ НОВИНИ

Д-р Марияна Симеонова, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по трансплантация: В България хората са много по-склонни към донорство

14611149_1116577201711011_2854600243722182968_nОт 1998 г . Съветът на Европа организира всяка втора събота от месец октомври Европейски ден на донорството, който се отбелязва тържествено в различни европейски градове. В България за 4 път се организира Европейска седмица на донорството, като тя започва от официалния ден (тази година това беше 8.10.) и продължава цяла седмица с различни мероприятия. На 19 – 20 април 2016г. Европейският комитет по органна трансплантация реши да суспендира официалното честване на тазгодишния Европейски ден на донорството, тъй като домакин трябваше да е Турция – Съветът е заложил на мерки за сигурност. В тази връзка всяка държава решава да отбележи Седмицата в период от месец октомври, независим от официалната дата, която е всяка втора събота от октомври.

В България Седмицата на донорството (22 – 29 октомври) премина с редица инициативи в цялата страна. За проблемите в областта на донорството и трансплантациите, както и за съпричастността на българина към даряването на втори живот, разговаряме с д-р Марияна Симеонова, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по трансплантация.

– Д-р Симеонова, каква е равносметката от началото на годината до сега – колко са направените трансплантации?

– От началото на годината са направени малко над 40 трансплантации. Имахме много повече починали хора в мозъчна смърт, но може би при десетина от тях не стигнахме до трансплантация поради простата причина, че излизат заболявания, които не позволяват трансплантирането на орган. Тази година колегите в болниците работят още по-организирано, просто защото им се помага. Трудно е – дори и при перфектно свършена работа и при съгласието на близките, ние не винаги можем да преминем към трансплантация, защото има много условия и не винаги, за съжаление, успяваме да задържим сърчицето да бие докрай.

– Стана ли българинът по-отворен към донорството през последните години?

– Категорично да. Аз смятам, че българинът винаги е бил готов, просто не е обяснявано и не е говорено на тази тема. При децата е по-лесно. По-сложно е при възрастни хора, защото трудно се започва една тема, с която те не са свикнали. Личното ми мнение е, че в България хората са много по-склонни към донорство от други страни. Там просто е по-добра организацията. Другото показателно е срещата ни с донорски семейства. Това са прекрасни хора, чиято мъка няма да намалее, но те продължават да почитат живота на хората, на които са дарили втори шанс.

– Има ли в България необходимото медицинско оборудване за осъществяване на донорство и трансплантации?

– Категорично да. Това, което ни липсва, е достатъчното количество лекари и сестри. В една реанимация в т. нар. нормален свят, в който сме и ние като качество, но не и като количество, за всеки пациент в реанимация се грижи по една сестра. При нас понякога една сестра е на 10 пациента. Представяте си колко повече усилия и грижи полагат лекарите и сестрите в българската реанимация, при положение, че имаме толкова много оцелели хора и толкова малко загинали от тях.

– Преди време се заговори, че лекарите в малките болници не разпознават мозъчната смърт. Промени ли се това?

– Променяме го бавно. Защото за мен не е важно да се афишира нещо – например направихме 50 бази. Важно е да са обучени хората. Понякога в една такава малка болница няма специалист – нужен ни е неврохирург или невролог и рентгенолог. И това се случва, само че в друга болница. Затова задачата е да върнем специалистите там, където са работили. Имаме пет бази, други две са на път. Най-важното е, че имаме хората.

– В началото на годината стартира обучение на координаторите по органно донорство по т. нар. испански модел. Докъде стигнаха нещата и какво се предвижда да се случи?

– Първият много важен етап мина. Това беше един анализ, събрана информация от цялата страна, от различни специалисти и специалностите, които са близки до донорството. Направи се една реална картина, за да се видят реалните причини. За мен е ясно, че става дума за обучение и организация на болнично ниво. В момента тече втори етап. 20 от нашите лекари-координатори преминават онлайн обучение по испанската програма, което ще продължи 3 месеца. След което ще имаме втори модул, после и т. нар „лице в лице“. Това е обучение, което не е само за донорство, защото всеки реаниматор е лекар, който спасява човешки живот в най-тежките ситуации и доказването на сърдечната и на мозъчната смърт е част от медицината му. По-скоро ние обучаваме колегите на организацията – как да се действа в случай на мозъчна смърт, какви изследвания да се направят, за да не излязат например заболявания, след като близките вече са дали съгласието си. Това е всъщност обучението – координация на близо 70 човека в една донорска ситуация.

– До къде стигна пътят за пълноправното ни членство в Евротрансплант?

– Ние увеличихме броя на трансплантациите, включително и донорите, за три години 10 пъти. През 2014 г. са направени най-много трансплантации и донорски ситуации. През 2015 г. е почти същото. Тази година още не е приключила, но вървим горе-долу по този път. Но още три пъти трябва да увеличим, за да постигнем минимума, т. е. това, което се счита за средно и нормално ниво за Евротрансплант. Но нещо много важно – в Евротрансплант ние не можем да разчитаме, че когато на нас ни потрябва орган, ще го получим. Защото ние нямаме даже минимума. Представете си, че тези девет държави имат спешни рецепиенти – тогава те няма как да подадат на нас. В същото време нашите пациенти влизат с пълни права, веднъж включени в листата. Например пациентите с нужда от бял дроб, защото такава трансплантация не се прави в България, но съм сигурна, че това ще се случи в близките години. Имаме прекрасните лекари, но е нужда организация, тъй като една трансплантация не е само операция – има подготовка, има следтрансплантационно лечение и реанимация. Мога да съобщя с радост, че за последните 3 години имаме четирима българи с трансплантиран бял дроб. Тези наши пациенти бяха с абсолютно равни права, един от тях даже със статут на спешност, влизайки в европейската листа. И това отново го дължим на хората, които са дарили.

Ралица ПЕТРОВА

Източник: facebook.com

Оставете коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*